Игри

Информация за страница Стара планина

      Стара планина е може би най-известната верига на Балканския п-ов, като при това е позната с още много имена на хората. Ако в античността например се нарича Хемус, то по време на османското робство същата тази верига е позната като Коджабалкан. Днешното име е това обаче, с което най-много хора я познават, а специално за страната тя има важно значение. Всъщност планината е най-дългата на територията на България – в много населени места се явява естествена спирачка за силните ветрове и течения. През 16-ти век за пръв път се споменава името на планината, в която най-високият връх е Ботев. На запад от Белоградчишкия проход до нос Шабла на Изток – така може приблизително да се опише точното разположение на планината, за да се добие представа за нейната обхватност. Тъй като по-голямата част се намира в страната, това условно служи за разделителна граница на България на Северна и Южна.

      Редица природни паркове и защитени местности са обособени в пределите на Стара планина, а не бива да забравяме наличието и на един парк с национално значение. Цели 81 на брой хижи са изградени в нея, което позволява на много туристи да организират своята почивка по начин, че да им бъде осигурено място за преспиване в продължение на една или повече нощи. Туризмът и отдихът са пряко свързани, а специално за старопланинските места от важност са фактори като значителна материална и леглова база, и разбира се, чистият въздух и красивата природа. Границите на планина могат лесно да се разграничат на всяка една географска карта – така например на Север граничи с Предбалкана. Най-западната точка обаче е Белоградчишкият проход, като границата започва някъде на 570 метра височина. Салашката синклинала пък е видима на изток, а после на 535 метра минава и през седловината Превала. Източно от долината на Ботуня река и по южната периферия на Врачанското поле се показва подчертана изразителност. Морфотектонският характер на границата може да се види ясно на определени места, като например в зоната около село Лютиброд. Планината пресича долината на река Искър, а при Ритлите също има добре изразен морфотектонски облик.

      В Стара планина като една от най-големите по територия е напълно в реда на нещата да има запаси от разнообразни по произход полезни изкопаеми. В Балканбас например има находища от черни въглища, като мястото е разположено между областните градове Габрово и Сливен. Първият от тях е добре познат в страната и като център на хумора и сатирата. Между Габрово и Сливен обаче не бива да забравяме и Твърдица, тя също е район на черни въглища. В свогенския басейн също има въглища, само че от типа антрацитни. Кремиковци, Мартиново и Чипровци също са важни старопланински региони за находища – там могат да се открия и железни руди. В етрополската и врачанската планина, също част от старопланинския масив, има запаси на поиметални и медни руди. Що се отнася до Берковица и Враца, тези места са известни и като източници съответно на мрамор и варовик. Това са основни строителни материали, които се използват и днес.

eXTReMe Tracker